Фирмена организация и управление на риска – първостепенна задача на съвременния предприемач

Глобализацията на икономиката – шансове и заплахи

                Азбучна истина е, че желана или не глобализацията на световната икономика става решаващ фактор за успеха или провала на всяка национална икономика. Това е още по-валидно за относително малкия и отворен български пазар. Особено важно е да се разбере, че това касае не само експортно ориентираните сектори, но и фирмите, работещи предимно или изключително за български клиенти. Или както казва една поговорка на сръбските ни съседи –„Не ме е страх, когато аз съм злe. Трудно е, когато приятелите ми са зле.“ Същото важи и в положителен план. Макар и бавно и не еднопосочно, европейската и световна икономика излиза от продължителната криза и ако българският предприемач осъзнае и използва несъмнените предимства, които ни дава географското положение и принадлежността ни към една зона на просперитет, каквато е Европейският съюз, той може да развива добре своя бизнес при настоящата икономическа ситуация.

 

Това обаче не може да стане без осъзнаването на факта, че държавните и обществените институции трябва да си свършат работата, за да могат гражданите и фирмите да разчитат на една предвидима и дружелюбна към бизнеса среда.

 

Сертификация и консултиране като основен инструмент за подобрения в организацията:

 

Може би най-ефективният инструмент за бързо икономическо възстановяване е ползването на добрите практики на международните ни партньори за драстично подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Въпреки съществените разлики в разходите за труд, българските предприятия остават в дъното на класациите за конкурентоспособност. Според  годишника на световната конкурентоспособност за 2015 на института за развитие на управлението в Швейцария, България заема 55-то място от 61 страни, обхванати в изследването.

 

Като особено критични и без подобрение, сравнено с 2014г. се посочват областите производителност и ефективност, финанси и управленски практики. Именно тук утвърдените системи за управление на качеството и консултантските услуги в областта на фирменото управление могат да допринесат за бързото приобщаване на България към групата на динамично развиващите се икономики.

 

Не са редки случаите, в които фирми не разполагат с прецизно, понятно и с еднозначна лексика написани технологии за производство, а още по-малко с достоверни времена за изпълнение на отделните операции. Знанията по тази тема често са разпръснати между различни нива на управлението и напускането на един специалист може да доведе до срив в производствената верига. Липсата на технологични времена води до непълно използване на понякога предостатъчното налично технологично оборудване, а от там и до закъснения в производствения график и невъзможност да се калкулират конкурентни цени.

 

Решенията на много от тези проблеми са отдавна известни и  се практикуват от десетилетия във водещите европейски и световни компании. Това са методики от типа на MTM, Lean production и REFA. Пътят към усвояването и използването им обаче започва от осъзнаването на факта, че не можем да вървим напред, без да използваме знанията и уменията на водещите в браншовете, в които работим. Прекрасен пример в това отношение е Япония, която от изостанала монархия, победена в най-големия военен конфликт в историята се превръща в един от моторите на глобалното икономическо развитие, ползвайки достиженията на световните лидери и добавяйки огромна доза азиатско трудолюбие и организираност.

 

 

Управлението на риска и новите версии на системите за управление на качеството (СУК) ISO и сродни.

 

 

Глобализацията на пазарите дава своето отражение и на системите за управление на качеството ISO  и сродните на тях. Освен че традиционно те способстват за повишаване на корпоративната култура на фирмите и създават стабилност при организиране и описване на всички процеси, новите версии на стандартите сериозно акцентират върху проблемите на овладяването на рискови ситуации. Водещата идея е внедряването на „High Leval Structure”. Тя изисква системно управление на риска, като предварителната му оценка, разработването на варианти на решения за възникващи рискови ситуации и превенцията се описват като постоянни задачи на висшето фирмено ръководство.

 

Риск е ефекта от неуспеха на очаквания резултат. Според ISO 31000 – влияние на неопределеността за постигането на цели. Необходимо е да се идентифицират процесите в СУК, които крият риск по отношение на способността на организацията да изпълни своите цели. “Мислене в посока към риска”, означава да се предвиди рискът кат качество (място на възникване) и като количество (обем на потенциалните щети в случай на възникване). Това спомага за изграждане и поддържане на устойчиви и ефективни системи за управление на качеството.

 

Документацията и предписанията са по-олекотени и структурата на стандартите е до голяма степен унифицирана с цел по-лесна разработка и поддържане на комплексни системи (повече от един стандарт с по малки инвестиции като финанси и време). Вместо стриктното следване на структурата на стандарта се препоръчва „процесно ориентиран подход“, който облекчава разбирането и прилагането на новите варианти на стандартите.

 

По-големият дял на услугите в общия обем на дейността на фирмите се изразява в замяната на термина  „продукт“ с „продукти и услуги“.

 

Продуктова и системна сертификация.

 

С усъвършенстването на техниката за производство и подобряването на организацията на производствения процес решението за избор на даден продукт в развитите икономически общества се измества от наличието и цената към надеждността и условията при които е произведена дадена стока или услуга. Купувачът се интересува все повече от това, при какви условия е произведен въпросният продукт. Спазени ли са приетите норми за условия на труд, има ли отрицателен ефект от производството върху околната среда, могат ли продуктите да се окажат опасни в процеса на експлоатация и други. Практиката показва, че единствената сериозна гаранция в това отношение могат да дадат международно признати сертифициращи организации в качеството си на независим гарант за обещаното качество.

 

Най-общо сертификатите могат да бъдат разделени в две големи групи – продуктови и системни. Продуктовите сертификати гарантират, че дадено изделие отговаря на определени технически или други общоприети норми, които могат да бъдат удостоверени със знак върху етикета или самия продукт. Това са стандарти от типа GS, CE, FSC и други.

 

Типичен пример за втората група сертификати са стандартите от серията ISO. Те гарантират, че доставчикът на стоката или услугата са създали условия на работа, които като минимум изпълняват международно разработени и поддържани норми. Това до голяма степен гарантира, че доставчикът е в състояние да предлага стоки и услуги с устойчиво високо качество. Това минимизира риска на купувача да получи продукт, несъответстващ на неговите представи за качество, безопасност и дълготрайност. Тези изисквания са особено важни за корпоративните клиенти, защото появата на несъответствие в производствено оборудване или процес води до мултиплициране на резултата от несъответствието, тежки финансови загуби и дори до фалит.

 

Цената на труда като фактор за конкурентоспособност:

 

Графиката да се преработи с новите данни.

Бранш\година

 

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015*

Средна Раб. заплата

 

326

456

523

583

638

693

766

775

889

859

преработваща пром.

 

300

371

464

509

563

590

629

667

703

732

лека промишленост

 

214

244

307

336

356

395

430

457

562

625

* I тримесечие на 2015г.                                                                        Източник НСИ

 

 

 

 

                Както се вижда от данните на националната статистика, тенденцията за повишаване на  работната заплата почти във всички браншове е трайна. Промяната на числата се дължи частично и на „изсветляването“ на доходите, поради усилията на държавата да събере средствата за осигуровки. Този процес до голяма степен е естествен поради ниската база от която стартират доходите след промените в процеса на прехода към пазарна икономика. Това обаче постепенно изчерпва едно от основните конкурентни преимущества на българската икономика – ниските разходи за труд. Това може да бъде компенсирано главно с прилагането на високо производителна техника и главно с въвеждане на ефективни методи на организация на работния процес.

 

 

Банките в света на отрицателните лихви

 

Несигурността на икономическата среда най-ясно проличава в дейността на финансовите институции. От място, на което до скоро граждани и фирми можеха да депозират излишния им финансов ресурс с нелоша норма на печалба, банките се превърнаха в трезори, където парите престояват с обещанието за малка вероятност да намалеят или изчезнат. Това е обусловено от силно ограничената възможност свободният финансов ресурс да бъде инвестиран в печеливш бизнес и стремежа на централните банки да стимулират икономическия растеж с пускането на огромни количества парични средства в обръщение. Това разбира се има и положителен ефект върху лихвените нива по кредитите, но ползването им може да бъде ефективно само при перфектна организация на бизнес начинанията и намирането на малкото останали печеливши пазарни ниши.

 

Шансът преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ):

 

На фона на икономическите катаклизми в Гърция и въоръжените конфликти в източна Украйна и арабския свят България изглежда като истински остров на спокойствието. Все още ниските разходи за труд в комбинация с кръстопътното географско положение и природните си дадености нашата страна има сериозен потенциал да привлече европейските и световни инвеститори. Въпреки това нивото на ПЧИ остава на отчайващо ниско ниво. Известен оптимизъм дават данните за първото тримесечие на 2015г.

 

 

Да се актуализира графиката по горните данни

Преки чуждестранни инвестиции в България

 

 

 

 

 

Източник БНБ

 

 

Въпреки множеството заявки от държавни и неправителствени институции целенасочени усилия в областта на привличането на преки чуждестранни инвестиции остават слаби и хаотични. Този факт заедно с тромавата административна система са от основните причини за незадоволителното състояние на българската икономика в етап, в който светът излиза от дългия период на икономическа криза. Примерът на много страни от централна и източна Европа показва решаващото влияние на ПЧИ върху, конкурентоспособността на икономиката, нивото на безработицата и жизнения стандарт.

 

-          - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Авторът е сертифициран лектор и консултант по система за организация и управление на производствени процеси. Има множество реализирани проекти предимно в браншовете  мебелна и дървообработваща промишленост, машиностроене, конфекция. Работи и в областите на сертификацията и международния маркетинг.  Повече информация на www.consultbg.eu и www.fsc.consultbg.eu

 

Автор:

Инж., МБА Славей Щерев

(Статията е публикувана в списания „Машиностроене и Електротехника“ и е предоставена на БКДМП със съгласие на автора.)

 

Допълнителна информация: www.fsc.consultbg.eu и www.consultbg.eu