Продължаваме с рубриката „Втора генерация в бизнеса“ с идеята да покажем лицето на съвременните мебелни фирми у нас. Повечето от тях са семейни, тръгнали са от наистина от нулата, а днес растат и се развиват динамично. Модерни, чисти и автоматизирани.

Благой Ангелов създава мебелни фабрики Колорадо преди над 25 г. Стартира с производство на матраци, а днес произвежда различни по вид качествени български мебели и управлява екип от над 230 души. Компанията е семейна и в бизнеса до него застава и дъщеря му Цветослава, която е директор продажби. Благой е активен участник  в живота на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост още от създаването й, член е на УС на БКДМП.

БКДМП е организация с над 30 г. история, кога за пръв  път се запознахте и станахте член в Камарата?

Станах член на Камарата преди 25 години, още когато не беше много популярна и участваха малко фирми. Сега организацията се разви значително, вече членуват над 200 компании.

Какво се случи за този период от време на развитие?

През този период станаха много и интересни неща както в Камарата така и в страната ни. В БКДМП работихме активно за утвърждаването на българските мебели на световния пазар. Развивахме обмяна на опит с чужди организации и компании. Освен това наш приоритет и сега, а и преди години беше опазването и доброто стопанисване на горите и горския ресурс.

Кои са ключови за бранша моменти, на които сте свидетел и няма да забравите?

Камарата се разви за този период от 30 г., създадохме административен екип, разширихме Управителен и Контролен съвет като органи, които ръководят, създават стратегия за развитие, взимат решения и ги реализират.  Основен приоритет за нас са и двете големи изложения: Експомебел и Техномебел. Организираме още и търговски мисии с цел обмяна на опит. Гордеем се и с дуалното обучение, което развиваме активно като браншова организация и си сътрудничим тясно с професионалните гимназии и ги подкрепяме.

Разкажете малко повече за своя път и кариера в бранша, как започна всичко?

Стартирах неочаквано, защото след неуспешен опит за бизнес се наложи да намеря начин да  издържам семейството си и да се грижа за него. Започнах работа в голяма търговска мебелна фирма в Пазарджик, бях си купил превозно средство, с което да транспортирам мебели. Но след известно време ми стана ясно, че за мен там няма развитие. Реших да започна мой бизнес и да създавам аз мебелите. Стартирах с производство на матраци. Преустроих за фабрика сгради, които принадлежаха на семейството ми. Бях наследил и дърводелски машини от моя дядо. Така всъщност започна всичко. В годините се развивахме  устойчиво и методично, в бизнеса се включи цялото семейство. Залагаме на семейните ценности и търсим подкрепа от новото поколение. Фирмата е семейна, почти всички сме ангажирани в производството на мебели и всеки има свои ангажименти и задължения. Имаме 3 основни модерни и нови цеха и 230 души персонал.

Имате ли служители с дълъг стаж, които са ви останали лоялни през годините? Как постигнахте тези отношения с екипа във време, когато хората сменят непрестанно месторабота и се заговори за дигитални номади?

Фирмата е с над 25 години история и опит. От основаването й през 1997 г. до ден днешен работят пионерите, които  започнаха още в първите години. За тези години при нас се създадоха много семейства , работа започнаха и деца на наши служители.

Осъзнаваме и сме наясно, че хората са нашият най-ценен ресурс. Заедно преминаваме през всякакви моменти – и добри, и лоши. Вярваме, че сме си необходими едни на други, защото само заедно можем да се развиваме и надграждаме. Наясно сме, че днес има хора, които често сменят местоработата си. Но при нас не е така – борим се за служители си. Нашата професия е древна и ценна. Мебелното производство е традиционен занаят за България и вярвам, че трябва да продължим тези традиции.

Браншът в последните години не е атрактивен за младите хора. На какво се дължи това и как може да се преодолее този проблем?

Смятам, че секторът почти не се познава от младите хора и техните родители и по тази причина не го избират за професия.  В последните години нашите предприятия се модернизираха с нови машини и софтуер. Имам приятели инженери, работещи в други сфери,  които наистина ни се удивляват и не могат да повярват колко сме напреднали в техническо отношение. Затова е важно младите хора да бъдат информирани, че мебелното производство е съвременно, чисто и автоматизирано. Могат да дойдат в някоя фабрика, за да се уверят. Освен това е важно да се знае, че мебелите не са просто предмети, а са една от най-важните части от нашия дом и живот.

Как се подготвят кадри за мебелното производство и кога трябва да започне това?

Подготовката на кадри е ключов фактор за бизнеса. Смятам, че е важно у младите хора да се отключи желанието да създават нещо стойностно и красиво – мебелите са пример за това.  Освен това малко познат е фактът, че при нас в производството разполагаме с модерни машини и технологии. Отдавна ръчният труд не се използва така масово. Нужно е да се научиш да управляваш тези роботизирани системи, а смятам, че за днешните младежи, които от раждането си боравят с устройства,  това няма да е никак трудно. Разбира се има и много операции, който изискват време и търпение. За да станеш истински майстор и професионалист, е нужно добро обучение, каквото дават професионалните гимназии и университетите. В Пазарджик например активно развиваме дуалното обучение – подкрепяме професионалната гимназия в града, осигуряваме стажове на учиниците, разчитаме на новите кадри. Правим го, защото вярваме, че най-добрата и смислена инвестиция е в образованието и развитието. Подкрепяме не само учениците, които идват на стаж при нас, но и хората от екипа. За тях подсигуряваме много вътрешни обучения квалификации. Внедрили сме ментори и програми, по които екипът да се развива. Вярваме, че с тези позитивни примери ще стимулираме повече млади хора да стартират кариера в сектора.

Какви са най-големите трудности, с които БКДМП, а и индустрията трябва да се справи в спешен порядък?

Най-важно от всичко е да убедим политиците и институциите да работят в полза на обществото. Защото до този момент нямаме никаква подкрепа. Страдаме от твърдения на популисти, че изсичаме гората, а това категорично не е така. Бизнесът, науката и държавата трябва да са съмишленици, не врагове, и да мислят в една посока. Нашето производство е свързано с ценен природен ресурс – дървесината и трябва да мислим много дългосрочно и устойчиво, за да може да го подсигурим и за поколенията след нас. В този момент бизнесът изпитва невероятни трудности, много от фирмите ни попадат в  огромни затруднения заради високите цени на дървесината и липсата на подкрепа. Колко време ще издържим още така? Въпрос на време е.

Кои са постиженията, с които можем да се гордеем в дървообработващата и мебелна индустрия?

Ние като организация даваме всичко от себе си и знаем, че от доста години ръководството на Камарата работи апостолски. Информира, помага на бизнеса, работи за общото благо. Смея да твърдя, че сме сред най-добре работещите браншови организации и затова получаве признание от други партньорски организации, от институции и министерства. Активно се опитваме да защитаваме интересите на фирмите, да решаваме общи за бизнеса трудности. Лошото е, че в последните години заради политическата криза и честата смяна на правителства, министрите се застоявят за кратко и нямат желание да предприемат реформите, които са нужни.