Българската промишленост бележи ръст от 4.2% през март, спрямо съответният месец на миналата година. Но повишението се дължи да проблемите в сектора през 2013 г., породени от политическата несигурност, а не на силно подобрение на икономическата активност.
Всъщност, спрямо февруари, промишленото производство намалява с 1.3%, свивайки се за втори пореден месец, показват данните на НСИ.
През март 2014 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост – с 2.6%, в преработващата промишленост – с 2.0%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0.4%.
По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 8.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – със 7.8%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 6.1%.
Ръст е регистриран при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, с 11.2%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, с 5.7%, производството на хранителни продукти, с 3.8%, производството на превозни средства, без автомобили, с 3.7%.
На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в добивната промишленост, с 6.7%, в преработващата промишленост, с 4.7%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, с 2.4%.
По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, с 40.7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 28.1%, производството на превозни средства, без автомобили, с 23.2%.
Данните показват преориентиране на промишлеността в България към капиталоемки производства с по-висока добавена стойност при спад в производствата, изискващи повече труд и енергийни суровини.
Това преориентиране, за което може да се приеме, че е нов етап в развитието на българската икономика, ще ускори темповете на растеж.
Но то ще има и своите негативни последствия, като структурна безработица, заради по-слабото търсене на нискоквалифицирана и неквалифицирана работна ръка на пазара, и намаляване на енергийната интензивност на икономиката.
Последното, при настоящия непазарен начин на функциониране на системата на енергетиката, ще задълбочи дълговата спирала в която потъва енергийният отрасъл.
Източник: DarikFinance.bg