Текстът е публикуван в Еconomic и сп. Икономика от журналиста Татяна Явашева.

Производството се модернизира, но нестихващата инфлация, скъпите енергоносители и недостигът на дървесина задържат развитието на повечето фирми.

Пандемията даде силно отражение и върху мебелната индустрия. Домът, от мнозина превърнат в офис, наля „гориво“ в развитието на мебелната индустрия чрез рязкото нарастване на поръчките за преоборудване на жилищата. В началото част от предприятията спряха работа, но след това, особено през 2021 г. настъпи значителен ръст. По данни на НСИ в Европа и в света производството в България, свързано с този сектор, бележи 25,4% ръст. Само три са държавите на Стария континент – България, Латвия и Италия, успели да постигнат над 25% ръст в мебелите.

Прекъснатите вериги на доставки и възможността да се поръчват и по-малки серии даде конкурентно предимство на България и българските фирми от бранша успяха да се възползват от този шанс, коментира проф. Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

Конкурентоспособност

Българската мебелна индустрия е конкурентна и си съперничи с най-развитите в това отношение страни в Европа. Нашите компании са се наложили не само с добро съотношение между цена и качество, но и като надежден доставчик на мебели и обзавеждане. Около 4 хиляди са фирмите в сектора на дърбообработващата и мебелната промишленост, те създават над 3% от БВП и годишният обем на мебелното производство е на стойност над 1,5 млрд. лв., а общо двата сектора около 2.5 млрд. лв. В тази индустрия са ангажирани около 55 хил. души. Експортната ориентация дава простор за развитието на този бизнес, който с продукцията си присъства в 70 страни. Обемите на износа многократно надхвърлят продукцията, която се реализира на вътрешния пазар.

Нагоре-надолу

Тази промишленост е подценявана като интерес за работа в нея. Мнозина смятат, че е непривлекателна, с тежък труд, свързан с мръсна и опасна работа. В последните 10-ина години обаче производството се автоматизира и модернизира, дигитализира и роботизира. Това я направи висококонкурентна. След добрите постижения през 2021 г., недостигът на дървесина е спирачка за развитието на индустрията. И вместо експортният дял да се повишава, следва загуба на пазари. Продължително растящата инфлация води до стагнация в търсенето, особено в сегмента на нискобюджетните мебели, където цената е определяща. Високият клас поръчкови мебели продължава да има своите клиенти. Основно пазарът на мебели сега се крепи от нестихващия „глад“ към придобиване на имоти и изграждането и реновирането на хотели. Фирмите все още работят и в режим онлайн, поради което индивидуалният потребител е основният двигател на тази индустрия, наред с експорта, обобщава проф. Живков, който също развива бизнес в тази сфера.

Пълният текст ще откриете тук.