Новини
Възходът и спирачката на мебелната индустрия
21.12.2022

Производството се модернизира, но нестихващата инфлация, скъпите енергоносители и недостигът на дървесина задържат развитието на повечето фирми.

Пандемията даде силно отражение и върху мебелната индустрия. Домът, от мнозина превърнат в офис, наля „гориво“ в развитието на мебелната индустрия чрез рязкото нарастване на поръчките за преоборудване на жилищата. В началото част от предприятията спряха работа, но след това, особено през 2021 г. настъпи значителен ръст. По данни на НСИ в Европа и в света производството в България, свързано с този сектор, бележи 25,4% ръст. Само три са държавите на Стария континент – България, Латвия и Италия, успели да постигнат над 25% ръст в мебелите.

Прекъснатите вериги на доставки и възможността да се поръчват и по-малки серии даде конкурентно предимство на България и българските фирми от бранша успяха да се възползват от този шанс, коментира проф. Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

Конкурентоспособност

Българската мебелна индустрия е конкурентна и си съперничи с най-развитите в това отношение страни в Европа. Нашите компании са се наложили не само с добро съотношение между цена и качество, но и като надежден доставчик на мебели и обзавеждане. Около 4 хиляди са фирмите в сектора на дърбообработващата и мебелната промишленост, те създават над 3% от БВП и годишният обем на мебелното производство е на стойност над 1,5 млрд. лв., а общо двата сектора около 2.5 млрд. лв. В тази индустрия са ангажирани около 55 хил. души. Експортната ориентация дава простор за развитието на този бизнес, който с продукцията си присъства в 70 страни. Обемите на износа многократно надхвърлят продукцията, която се реализира на вътрешния пазар.

Нагоре-надолу

Тази промишленост е подценявана като интерес за работа в нея. Мнозина смятат, че е непривлекателна, с тежък труд, свързан с мръсна и опасна работа. В последните 10-ина години обаче производството се автоматизира и модернизира, дигитализира и роботизира. Това я направи висококонкурентна. След добрите постижения през 2021 г., недостигът на дървесина е спирачка за развитието на индустрията. И вместо експортният дял да се повишава, следва загуба на пазари. Продължително растящата инфлация води до стагнация в търсенето, особено в сегмента на нискобюджетните мебели, където цената е определяща. Високият клас поръчкови мебели продължава да има своите клиенти. Основно пазарът на мебели сега се крепи от нестихващия „глад“ към придобиване на имоти и изграждането и реновирането на хотели. Фирмите все още работят и в режим онлайн, поради което индивидуалният потребител е основният двигател на тази индустрия, наред с експорта, обобщава проф. Живков, който също развива бизнес в тази сфера.

Фокус

Столове, тапицирани мебели с много ръчен труд, матраци – това са само някои от производствата, в които българските фирми са се доказали. Наблюдава се специализация в обзавеждането на магазини, шоурумове на именити търговски марки в цял свят. Обзавеждат се и висок клас хотели. В някои от сегментите на производството вече се отчита сериозно свиване на поръчките. Сред причините са липсата на суровини и поскъпването на материалите, на енергоносителите. По отношение на масивната дървесина е нужна национално отговорна стратегия за нейния добив, призовават от БКДМП. Камарата обръща сериозно внимание на професионалната подготовка, на висшето и дуалното образование, за да може фирмите да имат нужните кадри, за да се развиват. Според проф. Живков развитието на собствени брандове мебели ще даде нов хоризонт за много от българските производители, които в голямата си част работят на ишлеме за чужди търговски марки.

Суровината

Високите цени на суровината в България са препъникамък за развитието на мебелната индустрия, твърди д-р инж. Калин Симеонов от БКДМП. Дървесината е ограничена, държавата е монополист, пазарът е изкривен, дърводобивът и дървообработването е в Параграф 22 и е нужна адекватна намеса от страна на държавата, която заедно с професионалната общност да съдейства този бранш да стъпи на здрави професионални и пазарни релси. Управлението на сектор Дървообработване е на твърде ниско ниво, работи се на парче, бизнесът се движи по инерция, без да се прилага добрият опит от други страни и без визия за развитието. Според инж. Симеонов липсва справедливо пазарно разпределение на суровината, поради което много от фирмите от мебелната ни индустрия, но и от дървообработването, стават неконкурентоспособни и загубват завоюваните си пазарни позиции.

Кръгова икономика

В някои от производствата от отпадната дървесина се правят пелети за отопление, но в момента почти не се оползотворява онова, което излиза от употреба. Индустрията има потенциал за развитие на кръговата икономика. Затова друга важна насока е рециклирането и повторното използване на материалите, но то е свързано с подходящи технологии, много инвестиции, целенасочени усилия и доста време, докато се завърти цикълът на такъв тип кръгова икономика. Матраците са най-трудни за рециклиране, тъй като съдържат множество съставни части от най-различни по свойства и по произход материали. Трудно и скъпо е те да се съберат, след като излязат от употреба, а после е нужно съставните части да се разделят и да се намери начин да се използват отново. По-лесни за преработка са корпусните мебели, като столове и различни дървени конструкции. Сега те се изхвърлят, без да намират своето повторно приложение. Въпрос на държавна и общинска политика е да се върви към промени в оползотворяването на материалите.

Накъде

Фирмите от индустрията, притиснати от високите цени на енергоносителите, правят свои фотоволтаични централи на покривите на предприятията, за да се справят сами с енергийната криза и ценовия натиск. От камарата обръщат внимание, че Китай например става монополист в добива на ресурси в множество райони на света и според ръководството на БКМГП властите в Европа трябва да търсят свои стратегии за да се противопоставят на това.

В този труден момент е важно фирмите, които вече са на пазара, да преминат през изпитанията и да се предпазят от фалити. Ако строителният бум залезе, това ще се отрази негативно и на мебелната индустрия. Болна тема остава дърводобивът и състоянието на горите в страната, като не бива да се забравя, че гората има и икономическа функция. От камарата напомнят, че този ресурс трябва с разум да се управлява.

В цифри

4 000 са компаниите в сектора, като близо половината са в дърбообработващата промишленост, останалите – в производството на мебели

 

ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ И АВТОМАТИЗАЦИЯ, повишаването на квалификацията на заетите в сектора ще дава перспективи в конкурентната надпревара

Проф. Васил Живков

Мерки срещу недостига на дървесина

  • Да отпаднат на всички ограничения за добив на дървесина, наложени извън нормативната уредба;
  • Да се обсъдят възможностите за увеличаване на годишните планове за ползване на дървесина и достигане до европейските практики в съотношение „Ползване – прираст“ – средно 75%;
  • Да отпадне преференцията за местни фирми, които имат право да добиват до 30% от дървесината в съответната територия;
  • Дървесината да се използва каскадно.

Галин Господинов:

Върви пренареждане и в това е нашият шанс

За да преминем през кризата, правим нововъведения, но без излишни рискове

Галин Господинов е съсобственик на производствените фирми „Тръбна мебел“ и „Джи Ес Малмгрен интериърс“. Бил е председател на БКДМП в периода 2015-2021 г.

Мебелният бизнес в последните 7-8 години беше във възход. Но след март-април 2022 започна спад на поръчките за почти всички компании, независимо дали работят на вътрешния или на чужди пазари. Това го отдавам най-вече на инфлацията и на повишаващите се цени на енергоносителите. В такива несигурни времена потребителите са склонни да изчакат с покупки, които не са от първа необходимост. Тази тенденция може да продължи и през 2023. Но когато има криза, става пренареждане на пластовете. И мебелният бранш у нас има своите шансове. Западът търси доставчици от Източна Европа, вече не от Китай, а България е сред предпочитаните дестинации. Ето защо сега трябва да се опитваме да

привличаме нови партньори

готови да преместят производствата си от Азия в нашата страна.

Разходите за енергия нямаха сериозен дял в нашето ценообразуване, но това време вече мина. И ножицата е отворена между нарастването на нашите разходи и невъзможността да повишаваме цените до съответните нива. Маржовете на печалбите рязко се свиха. Компенсациите за тока, които бизнесът получава, не решават проблема, но все пак помагат. За газа няма такава опция. Работехме на синьо гориво, но заради несигурността на доставките в началото на 2022 преоборудвахме пещите на ток. Изградихме и

фотоволтаични инсталации

Всичко това натовари компанията с допълнителни инвестиции. Но се надяваме тези решения да ни помогнат да сме по-конкурентоспособни.

Преди година и половина проблемът с набавянето на метали беше сериозен, цените се повишиха, имаше и недостиг. Но от началото на 2022 нещата се нормализираха. Цените са все още високи и надали ще има спад, освен ако намаленото потребление не натисне цените надолу.

Сега стремежът е

да запазим своите кадри

и затова се стараем да привлечем нови партньори. Така ще опитаме да преминем през кризата. И тъй като търсенето на тръбни мебели нарасна, фокусирахме в него основното производство. Сериозен проблем е липсата на квалифицирана работна ръка.

Никой не може да предвиди какво ще се случва през 2023. Но това не е първата криза, винаги от такива изпитания сме излизали по-силни. Въвеждаме  автоматизация и системи за управление и по-добро планиране на производството с цел да станем по-ефективни.

Учим се в движение

Никоя криза не прилича на предишната, старите формули вече не работят, тъй като ситуацията е различна. Интересуваме се какво става по света, как се развива нашата индустрия. Всички нововъведения изискват ресурси и се стремим да не предприемаме големи рискове. Търговската ни компания разкрива нови точки на продажби и това ни отваря хоризонт за действие.

Вярвам, че в голямата си част българските компании от мебелната индустрия ще съумеят да се съхранят, но ще бъде трудно. Дори не говорим за ръстове в производството, а за запазване на позиции.