Горите на България трайно застаряват заради липса на активна грижа, предупреждават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). „Към днешна дата се наблюдава трайно застаряване на горите. Те са основно издънкови (близо 48 процента) и иглолистни култури, които са недълговечни“, обяснява инж. Петър Дишков, експерт от БКДМП. Според него страната ни критично изостава с възобновяването на горите и превръщането им в семенни. Това създава предпоставки за бъдещи екологични проблеми – съхнене, нападения от вредители и масови нарушения от биотични и абиотични фактори. Дишков прогнозира, че може да се очаква и промяна на ландшафта. Затова вече има и видими белези – замяна на гори с храсти и голи площи. Липсата на ефективна грижа за горските ресурси би могла да доведе и до зачестяване на пожари.

Инж. Дишков изтъква, че качеството на добиваната дървесина също се влошава. В момента 75 процента от добиваната широколистна дървесина e за дърва за огрев, тоест най-лошо качество, уточнява той и допълва, че това ограничава възможностите за пазара на дървесина, намалява приходите на горските стопанства, намалява добавената стойност на продуктите от дървесина. „По този начин страната ни не изпълнява приоритетите в Европейската стратегия за горите 2030 за производство на продукти с дълъг жизнен цикъл и висока добавена стойност“, коментира още експертът.

Причините за всички тези проблеми са свързани с неизпълнението на планираните лесовъдски мероприятия и недостатъчното планиране. Не се реализират не само отглеждането на младите гори без материален добив, но и планираните възобновителни и отгледни сечи. По този показател изпълнението за 2024 г. за държавните гори е 74 процента. Ако сравним ползването в останалите европейски държави, там средно се добива 80 процента от прираста от горите, а при нас – под 50 процента. Което означава, че планираме малко и в същото време изпълняваме още по-малко. Липсата на активна грижа за горите води до здравословни проблеми, включително и обезлесяване. Дишков дава пример с Хърватия, която произвежда качествена дъбова дървесина, като използва около 75 процента от прираста.

Пълният текст може да прочетете тук.