Отделни схеми за бизнеса, по които предприемачите да бъдат обучавани как сами да подготвят европроектите си, предвижда министерството на икономиката през новия програмен период 2014-2020 г. Това съобщи Ели Милушева, шеф на програма “Конкурентоспособност” във ведомството, на дискусия за пътищата на България до 2020 г. и предизвикателствата пред бизнеса при еврофинансирането, организирана от вестник “Труд”.
Новината тя обяви в отговор на критика от страна на бизнеса. “Почти няма бенефициент, който да е подготвил проекта си сам, а не с консултант. Това показва, че не стигаме до хората. Нужно е обучение”, каза Камен Колев, зам.-шеф на БСК.
За кражба на средства по определени мерки в програмите за земеделието пък алармира Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите. “Няма изискване за резултат, има редица случаи на европейско финансиране за изграждане на псевдопроизводство, което след 1-2 години изчезва”, каза той и апелира за управление на риска в програмите.
Акцент на дискусията бяха бъдещите програми “Конкурентоспособност” и Развитие на селските райони.
По първата икономическият министър Драгомир Стойнев заяви, че средствата са над 1 млрд. евро, които ще бъдат насочени повече към директна подкрепа за бизнеса. Другите приоритети са технологично обновление, въвеждане на международни стандарти и помощ при износа.
Целта през новия програмен период е опростяване на административните процедури, прозрачност и конкуренция между проектите, каза министърът.
Той успокои бизнеса, че през следващите години няма да се предвидят европари за покупка на машини с това, че България е получила разрешение от Брюксел да пренасочи парите за изграждане на сръбско-българската газова връзка към проекти за технологична модернизация в предприятията. Газовият проект щял да се довърши със средства от 2014-2020 г.
“Разчитам на диалог през идните 7 години, еврофондовете са упражнение по тиймбилдинг за българските политици”, напомни вицепремиерът и министър на еврофондовете Зинаида Златанова.
Поне малко трябва да изравним стандарта на живот в селските и градските райони, а не да откриваме училища в София за сметка на закриването им в Родопите, обясни зам.-министърът на земеделието Явор Гечев. Според него целта на програмата за развитие на селските райони през следващите години е да се повиши делът на БВП от земеделие, защото в него били инвестирани много евросредства, но ефектът в тази посока не се виждал.