Марта Джамбазова, директор „Човешки ресурси“, ТЕД БЕД е трето поколение в семейния бизнес, с висше образование икономика (бакалавър), мениджмънт (магистър), и двете в Durham University, и специализация по човешки ресурси към CIPD.

Повече от 10 години работи в семейните фирми, като е преминала през различни сфери – продажби, покупки, маркетинг. Призванието си намира в човешките ресурси, където ежедневно изследва човешките взаимоотношения, мотиватори и разбирания. Вижда себе си като упорита и организирана, с позитивна нагласа към света.

Как  започна Вашият път в професията и в бизнеса?

Работата си в семейния бизнес започнах под формата на летни стажове по време на ваканциите от университета. Учех икономика във Великобритания и бях нетърпелива да прилагам наученото в работата си. Първият ми стаж беше и първи сблъсък с пазара в бранша – работех в един от фирмените ни магазини, а на следващата година се потопих в маркетингови дейности. Работата ми беше интересна и по време на финалната си бакалавърска година запазих няколко задачки, които изпълнявах дистанционно.

След като завърших, започнах работа в ТЕД Керамика, като там имах възможността да премина през всички звена и да се запозная в подробности с всички процеси. Работата си съчетавах и с магистърска степен по мениджмънт, отново във Великобритания. Дипломната ми работа беше фокусирана върху организационната култура в ТЕД БЕД и това беше естествения преход – завръщане в света на матраците. Проучването, което направих, беше в сферата на човешките ресурси и се оказа решаващо за ролята ми в семейния бизнес през последните 5 години.

Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?

Израстването заедно със семейната фирма несъмнено оказва значение върху избора ми. Още от училищните си години знаех, че искам да работя в тази индустрия. Единствено не знаех в какво направление ще бъде изборът ми на професия. Всъщност решението да се насоча към човешките ресурси е резултат на опита, който натрупах преди това, интересът ми към взаимоотношенията между хората и опитването на различни дейности, докато усетих кликването на правилното място.

Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?

Разбира се, че да! Когато цялото семейство работи заедно, разговорите у дома винаги включват теми от бизнеса, а това оформя съзнанието на младите хора. И все пак влиянието им никога не е било директно – в никой момент не е било задължително да се насоча в определена посока, не е имало натиск да работя в ТЕД. Дори ме съветваха, ако искам да поработя другаде, преди да взема финално решение.

Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?

На колко точно години не мога да кажа, но съм била в началните класове в училище, когато ходех в първата ни фабрика на улица „Ландос“. Спомням си редица след редица подредени изправени матраци – още преди да има стелажи, на които да се подреждат. Помня, че бях изумена от количеството матраци, сбрани на едно място и се опитвах да ги преброя всичките.

Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?

Всъщност аз съм трето поколение в бизнеса. Не бих използвала думата „трудно“, по-скоро предизвикателно. Предизвикателство е да се учиш от най-близките си, да се стремиш да достигнеш техния професионализъм и да отговориш на (скритите) очаквания. Може би най-голямото предизвикателство е промяната във възприятието между поколенията. Всеки млад човек, започвайки работа за първи път, е като детето в офиса, това не е по-различно и в семейния бизнес. Разликата е, че когато някой те познава цял живот, е необходимо време, за да свикне с новия ти образ. За мен тази динамика е изключително интересна, тъй като всъщност промяната в тези възприятия е доказателството, че това което правя, оправдава очакванията, че съм доказала знанията и уменията си като професионалист.

Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате?

Уважението към хората и човешкото отношение са изключително важни.

Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?

В процеса на работа през годините са изниквали различни казуси, които сме коментирали и разрешавали заедно, а това променя (подобрява) цялостната работата на бизнеса.

Защо младите хора избягват да работят в сектора и защо им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?

Новите технологии, множеството фирми в сферата на услугите, модерните офиси с отворено пространство… това е модерно в момента, това се вижда във всеки филм като престижно, интересно и привлекателно място. Има едно криворазбрано вярване, че да работиш във фабрика е мръсна и тежка работа, не се приема за престижно, не е достойно за снимки в социалните мрежи. Но това е повърхността на проблема. Липсата на ранно кариерно ориентиране и липсата на връзка между учебните заведения и живия бизнес стоят в основата на слабия интерес сред младите хора.  И това е посоката, в която трябва да работим всички ние – срещи с деца, отворени врати във фабриките, събития за родители и деца, с които да променим нагласите, да покажем, че да бъдеш тапицер също е престижно, че можеш да се развиваш и да станеш най-добър в професията си, без значение каква е тя.