Стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия, но без методика за изпълнението й представи икономическото министерство. Според Ивайло Грънчаров от министерството, трябва да се насърчават определени сектори като промишлеността, услугите, свързани със знанието и научната и развойната дейност. В стратегията даже е разписано създаването на 12 000 нови предприятия в сектора и 90 000 нови работни места.
„Търсейки пресечната точка между хоризонталните политики и секторния анализ може би трябва да се спрем в следващия програмен период най-вече на четири от областите, в които смятаме, че там отбележим ли прогрес, подкрепата за малките и средни предприятия би била ефективна. Това са интернационализация и предприемачество, където бихме искали да имаме секторен подход, без да дискриминираме никого, но с по-фокусирана подкрепа за създаване на предприятия от определени сектори и за подкрепа за стъпването на външни пазари от определени сектори и изцяло хоризонтална политика към всички сектори по отношение на иновациите и тяхната ресурсна и енергийна ефективност“, каза Гръчнаров.
Бизнесът обаче определи стратегията като „много красиви лозунги”, но предупреди, че без реални мерки за изпълнението им, те ще останат на „двустранно отпечатани листа”. Според изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев би било много по-разумно да се прегледат административните режими и таксите за различните изисквания, които държавата налага на бизнеса. Той посочи, че всяка година пожарната иска от бизнеса да сменя сместа в пожарогасителите, а цената й е нараснала от 12 на 76 лева, тъй като се ползва друга, по-ефективна смес.
Той поиска контролът да бъде за сметка на държавата. „Да плаща държавата – тя иска да контролира. Ако не го е извършил малкият бизнес, да го глоби, да го накаже“, каза Данев.
От бизнеса повдигнаха въпроса за квалификацията на работната ръка и застаряването на квалифицираните специалисти. Сред идеите, които дойдоха от предприемачите, са държавата да субсидира определени квоти от специалисти, а ако някой не успее да влезе желаната специалност според квотата, да заплаща изцяло образованието си. Бизнесът поиска и задължителни стажове по специалността още по време на следването.