Проф. Васил Живков е председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Той е и преподавател в Лесотехническия университет. Браншовата камара алармира за проблеми в сектора, които са довели до намаляване на производството на редица дървообработващи и мебелни предприятия у нас.
Проф. Живков разговаря с divident.eu за ситуацията в бранша, както и за решенията, които предлага БКДМП.

– Проф. Живков, има ли опасност някои от дървообработващите предприятия в страната да спрат работа заради високата цена на дървесината?
– Имаше периоди, в които „Кроношпан“ затвори линиите си или работеше с непълен капацитет, например от 3 линии работеше само една. Предприятието произвежда на много занижен капацитет, има периоди в които изобщо не работи.
„Кастамону България“ също работи при намален капацитет. Същото важи и за „Свилоза“.
Все още в тези компании стои надеждата, че нещата с дървесината ще се оправят. Има малки фирми, за които обаче е непосилно да работят при тази цена на дървесината. Вероятно 25% от малките дървообработващи фирми у нас ще бъдат принудени да затворят. Ситуацията е тревожна. С 39,5 % е покачването на цената на горскостопанските продукти – тези, които са директно от гората. Отбелязвам, че върху тях няма как да има инфлационен натиск.

– Каква е цената на дървесината в момента?
– Дървесината има много категории – едра, дребна, технологична. Цената и започва от 100 лева и стига до 300 лева на кубик. Мебелните предприятия ползват най-високия клас, а дървообработващите – най –ниския клас – маломерна, технологична дървесина. Тук идва един проблем, който ние поставяхме многократно – дървесината трябва да се използва каскадно, тоест едрата да отива при тези, които имат нужда от нея, както и дребната да отива при нуждаещите се производители.

– Има ли опасност големите инвеститори от сектора да напуснат страната ни?
– Разбира се, че има такава опасност. Тези инвеститори са избрали България, защото имаме подходящи условия –ние сме осмата в Европа страна по горски територии, тоест имаме потенциална суровина, както и работна ръка. Ако обаче не може да им осигурим суровина и ситуацията се влошава те ще търсят други възможности.

– На какво се дължи рязкото покачване на цената на дървесината?
– За мен това е спекулативно покачване на цените. Те станаха абсурдни и по тази причина нашите производители са неконкурентни на външните пазари. България загуби пазари в мебелното производство. За 2021 г. имаме рязко намаляване на потреблението на български мебели у нас за сметка на такива, внесени от Виетнам и Китай. Тук ще дам пример, че през 2015 г. 41% от потреблението у нас са мебели, произведени в България. През 2020 г. българските мебели са само 16%. Една трета от вноса ни е от Китай, 13% от Турция.

– Какво решение на проблема предлага Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост?
– Правихме десетки срещи с Министерство на земеделието, ИАГ, парламентарните групи, парламентарната комисия по земеделие и гори. Има заповед от месец май за ограничение на сечта във вековните гори с 30%. Искаме тя да отпадне, защото дори да е имала идеални цели в бранша, точно тази заповед повдигна спекулативното покачване на цените. Искаме да се увеличи и ползването от годишния прираст, тъй като в момента в България ползваме под 50% от годишния прираст на горите. Трябва да стигнем поне 75%. Дърводобивът задължително трябва да бъде обект на допълнителни помощи, европрограми, защото сме изостанали в технологично отношение, във възможностите за щадящо и по-качествено добиване на дървесината. Имаме нужда от каскадно разпределение – по предназначение на дървесината.
Управляващите обещават, казват, че ни разбират, но досега нищо не е направено за бранша.