Дървесината е един уникален природен продукт, който ни дарява нашата земя и като такъв продукт, той е възобновяем ресурс, защото без да полагаме реално никакви усилия гората ни дава своя плод.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

Според него дървесината е уникална и няма аналог като природен продукт, защото е възобновяем ресурс за разлика от скалните материали, мрамора и други, също красиви и интересни материали.

„Природата, ако ние я щадим и се грижим за нея, непрекъснато ни дава своя продукт. Това е т.нар. прираст, който ние получаваме в гората. И от тази дървесина ние сме в състояние да произведем най-различни неща, свързани с нашия бит, свързани с нашия живот, като започнем от това, което стандартно ние знаем – това са мебелите, това са строителните изделия и много други битови изделия, които също могат да бъдат от дървесина“, подчерта проф. Живков.

Освен това, използвайки дървесината, ние оценяваме това, че тя е естествен природен продукт, който не излъчва вредни емисии, по някакъв начин не застрашава нашето здраве и има много дълъг живот. „Дървесината може да живее дори хиляди години след като е отсечена, ако тя е правилно съхранявана или е в нормална среда“, поясни проф. Живков. Той допълни също, че дървесината не губи своите свойства при нормална експлоатация и това позволява тя да бъде използвана повторно, да бъде рециклирана, което е и основният елемент на кръговата икономика.

„Ние бяхме свикнали преди 10 – 15 – 20 години да работим единствено по принципа на линейната икономика. Получаваме една суровина, влагаме я в един продукт и след това, като свърши жизненият ѝ цикъл, приключваме и се изхвърля, депонира и т.н. Сега обаче светът е в ситуация, в която трябва да се замисли за всичко, което се случва около нас, за климатичните промени, за въглеродния диоксид, който непрекъснато се увелича и трябва да търсим възможност да използваме суровини, които имат възможност още веднъж, и не само още веднъж, а повече пъти да влязат в употреба, и това е именно смисълът на кръговата икономика“, уточни председателят на БКДМП.

Той заяви, че погълнатият от дърветата въглероден диоксид се задържа в дървесината без да носи вредни последици и използвайки дървесината, получена от гората, ние фактически водим планетата към едно по-екологично съществуване. „Ако тя не се добива в гората, остане в гората, започне да гние, тя ще създава въглероден диоксид“, каза проф. Живков.

Дървесината успешно може да замени материали като цимент, желязо, бетон, които са енергоемки и невъзобновяеми като ресурс. „В България все още не е толкова популярно, но има много страни, като започнем от скандинавските страни, Австрия, Германия, Америка, където строителството на сгради от дървесина и дървесни продукти е в много напреднала фаза и това се определя като една от стратегиите, които трябва да гоним поне в Европейския съюз във връзка с кръговата икономика, във връзка с намаляване на парниковия ефект, защото поради причините, които споменах преди малко, дървесината е идеалният заместител на тези материали“, съобщи той.

В България по думите му доскоро е имало много сериозни законови пречки, защото поради изисквания за пожара безопасност не се е разрешавал строежът на много високи сгради с дървена конструкция. В много страни обаче вече има 8-етажни сгради, които са направени изцяло от дървесина и дървесни продукти, които се държат изключително добре експлоатационно, имат много добра топлоизолация, много добра изолация при горещо време, а освен това цикълът на строеж е изключително кратък. „И в много страни се ориентират към този тип строителство, така че смятам, че и в България този момент ще дойде“, посочи председателят на браншовата камара.

В исторически план България е страна, в която дървесината отдавна се използва като строителен материал. Като пример за това проф. Живков посочи старите възрожденски къщи, за които обясни, че в долния си пояс са построени с камъни, а нагоре – от дървесина.

В България има фирми, които се ориентират към екологичните практики, които имат за цел да пестят суровината и да спомагат за създаване на кръговата икономика и на практика за по-добрата климатична ситуация в страната, а и не само. „Обикновено това са по-големите фирми. Те са първите, които са водещи, които стават пионери в тази област, защото те имат ресурса и при тях я има и нагласата да бъдат отговорни към природата, да бъдат отговорни към обществото. И тези фирми наистина се опитват максимално да оползотворят всички отпадъци или пък да създадат организация тези отпадъци да отиват там, където трябва, за да могат да влязат отново в нови продукти“, заяви той. По думите му това са както мебелни големи мебелни фирми, в които има разделно събиране на всички отпадъци, в които се депонират тези отпадъци, които могат да влязат за рециклиране и за повторно използване, но също така и фирми от дървообработващата промишленост. Една от тези фирми има една от най-модерните технологии за производството на плочи в Европа и се намира във Велико Търново. Те имат инсталация за преработка и рециклиране на материалите, които отпадат, защото освен отпадъка, който идва от производството на мебели, има и отпадък, когато хората се освобождават от старите си мебели. И двете групи са целеви, защото по този начин ние може да използваме тази суровина повторно и това е смисълът, вместо да отиват старите мебели на депото да се депонират, от тях ще се създаде нов материал и отново ще имаме краен продукт за клиентите, посочи проф. Живков.

На въпроса как човек, който иска да замени мебелите си с нови, може да ги предаде за рециклиране, председателят на браншовата камара отговори, че в България реално няма решение за подобно законодателство и затова много често около контейнерите за боклук по улиците можем да видим изхвърлени мебели и матраци.

„В Европейския съюз много усилено се работи по директива, която да определи докъде са задълженията на производителя, докъде са задълженията на търговеца, докъде са задълженията на крайния потребител. Но като цяло идеята в момента, върху която се работи, е да има отговорност от страна на доставчика и той да има отговорност за тези мебели, които излизат от употреба – да ги демонтира, да ги изнесе и да ги предостави там, където те могат да се рециклират“, съобщи проф. Живков. По думите му обаче има спорове и от страна Европейската конфедерация на мебелната индустрия, в която членува БКДМП, до каква степен производителят или търговецът, който доставя мебелите трябва да носи отговорност. „По-скоро търговецът, който е фактически лицето пред крайния клиент, може би ще трябва да организира тази дейност. Даже смея да твърдя, че в близките няколко години със сигурност ще се появи нова ниша за бизнес – фирми, които да се занимават с тази дейност да идват, да взимат старите мебели, съответно да ги предоставят там, където е възможно да бъдат рециклирани или да използват и разделят материалите“, смята той.

Проф. Живков даде още един пример – фактът, че в някои европейски страни съществуват т.нар. МОЛ-ове, които предлагат мебели втора ръка, където ако имаме мебели, които са в относително добро състояние и видимо все още могат да се използват, ги давате или продаваме. Употребяваните мебели са изложени така, както новите мебели са изложени в големите търговски вериги, и всеки може да отиде и да си купи това, което му е необходимо, но на много по-ниска стойност. „В тези магазини също така се извършва и дейност по реставриране, поправка, което е също част от идеята на кръговата икономика. Ако може нещо да се поправи и то да получи нов живот, или да се подобри, или да му се смени функцията, но да служи реално за някаква дейност, това би било отлична възможност“, каза проф. Живков. Според него ще се появят предприемчиви хора, които ще използват тази ниша и ще започнат да работят в тази посока.

Той посочи, че матраците също са един много специфичен сегмент, защото там има полиуретанова пяна, която е много по-деликатна по отношение на нейното повторно използване и рециклиране, има пружинни пакети, има вати, има текстил. Като цяло това са много компоненти, а за да може да се рециклира един продукт всеки един материал от него трябва много лесно да може да се разделя. Това е и причината като първа задача в кръговата икономика проф. Живков да посочи именно дизайна, който трябва да бъде такъв, че да може след това този продукт да се използва повторно, да се рециклира и т.н.

Той посочи, че за да се повлияе благоприятно на климата чрез дървесината, могат да бъдат направени много неща – по света вече се правят цели спортни зали, с носещи и покривни конструкции. „Правят се различни административни сгради, правят се търговски помещения, въобще всичко, което може да бъде в рамките на допустимите размери, произведени от масивна дървесина“, съобщи председателят на БКДМП, според който това ще спомогне да се постигне наистина баланс в природата. „Много по-безопасно е в сеизмична зона да живеете в дървена къща, отколкото в стоманобетонна къща, защото дървесината е еластична и тя няма да се разруши така, както би се разрушила една бетонна конструкция“, даде пример проф. Живков.

Дървесината вече успешно заменя пластмасата в направата на сламки, клечки за уши. А проф. Живков припомни, че кибритените клечки, клечките за зъби, клечките за шишове, бъркалките за готвене и пр. от години се правят от дървесина и че „няма нужда да откриваме топлата вода“. „Да, сега се смениха сламките с хартиени сламки и нещата смятам, че ще вървят в тази посока, и именно затова призивът да не сечем гората, призивът да не използваме горския ресурс не е актуален“, смята той.

От букова и дъбова дървесина се изработват също така и играчки, които биха могли да заменят пластмасовите.

На въпроса как ще се промени в положителен аспект икономиката на страната ни, ако заменим пластмасата, бетона и текстилните влакна с дървесина, проф. Живков отговори, че не може да каже еднозначно как ще се развият нещата. „Така или иначе ние няма поне в следващите 10 – 20 години да спрем да използваме както пластмаса, както и различни влакна, които се използват в различни индустрии, и други продукти, които са на базата на полезни изкопаеми, но със сигурност икономиката ще бъде пред предизвикателство, особено ако влязат регулации, в които се изисква да отговарят определени продукти на кръговата икономика. Това ще накара производителите, това ще накара дизайнерите, това ще накара търговците да търсят решения, които отговарят на тази тенденция и това неминуемо ще доведе до развитие, до създаване и на нови материали, защото все пак, когато се прави инженерна дървесина използваме лепила, но сега тенденцията е да се използват лепила, в които почти липсват всякакви вредни емисии и които позволяват след това материалът много лесно да се рециклира. Така, че ще има развитие във всякакви насоки – биополимери и т.н., 3D принтирането навлиза много сериозно в технологиите, принтира се и дървесина, има вече такива примери, така че ще имаме със сигурност бурно развитие през следващите десетина години. /БГНЕС