Новини
Роза Господинова: Да си жена и да ръководиш производство в мебелния сектор не е никак леко
20.07.2023

Роза Господинова е мениджър производство в „Тръбна мебел“. Учила е за архитект и сграден инженер, така че днес има 2 специалности. Тя е второ поколение в мебелната индустрия, баща й Галин Господинов създава компанията, в която Роза вече умело участва в управлението. Тръгнала е от нулата, влиза директно в производството, за да види нещата отблизо и да научи повече за служителите. В мебелния бранш дамите като нея все още са малко: умни, красиви и участващи директно в управленските и производствени процеси. Може да говори за бизнес и мениджмънт, но също и за лепилни смеси и заварки. А в дамската й чанта освен червило, има също шублер, рулетка и болтове. 

Как  започна Вашият път в професията и в бизнеса?

Моят път в сектора стартира отдавна и по заобиколен начин. Започнах да уча за архитект, въпреки че баща ми предпочиташе да се насоча към мебелното производство. Той виждаше в мен човек, който можеше да ръководи бизнеса – имах аналитичен и инженерен ум. На инат завърших, но понеже архитектурата ми беше скучна, записах да уча и се дипломирах и като инженер. Когато приключих следването си в чужбина, се върнах да живея в София. Един ден  баща ми звънна и каза, че има нужда от мен. Върнах се и стартирах с проектантската дейност във фирмата. Това продължи около 3-4 години, когато отново открих, че имам нужда от  промяна и слязох в производството. Така вече 4 г. ръководя всички производствени процеси във фирмата.

Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?

За мен основната причина е свързана със семейството. В началото беше отговорност, въпреки че изпитвах и страх. Все повтарях, че никога няма да уча в англоговоряща държава и никога няма да наследя бизнеса. Но направих и двете, като впоследствие преодолях страховете си. Сега вярвам в себе си повече от всякога.

Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?

В началото си мислех, че аз правя избор на кариера и затова записах архитектура. Но ме влечеше другото. В архитектурата не можеш да видиш толкова бързо резултатите. При мебелите проектът се реализира и е оценен от клиента в рамките на 4 седмици, а това е голямо удоволствие. Затова смятам, че баща ми е усетил  още преди мен, че именно този тип дейност ще ми приляга и харесва повече. Сега от позицията на времето, установявам, че е бил много прозорлив и ме е познавал изключително добре.

Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?

Точен спомен за години нямам, но помня как бягах в един двор – когато още нямахме производство. После известно време предпочитах да стоя встрани от бизнеса на баща ми, защото имах страхове. Не исках да съм там, беше ме страх да не се проваля. Голяма отговорност е да наследиш компания, ръководена успешно толкова много години. Бизнес, в който най-близките ти са оставяли сърцето си.

Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?

Когато си втора генерация, 90% от хората те възприемат не като можещ и знаещ човек, а като някой, спуснат с парашут. Според тях ти си там не защото си заслужил, а само защото си го наследил. А нашият сектор освен това е и ориентиран към мъжете, в производството са масово мъже. Да си жена в този тип бизнес е още по-сложно. В началото е трудно да ръководиш мъже, защото не те взимат насериозно, не виждат в теб ръководител, стабилност и сила. Когато си жена, ти трябва повече време да се докажеш пред тях. На мен лично ми отне около 2 г. Но когато  успееш да се докажеш пред тях, колелото се завърта в твоя полза и получаваш по-голямо уважение. Фактът, че говоря за кантове, лепилни смеси и заварки е впечатляващо, защото рядко се среща. В чантата ми освен червило може да се намерят болтове, рулетка, шублер.

Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате?

Основното нещо, което научих от баща ми е, че няма невъзможни неща. И с годините разбрах, че е и вярно. Няма нещо, което да не можеш да постигнеш. Просто трябва да си го постави за цел и да го разбиеш на малки стъпки. Тогава всичко става постижимо. Плюс много, много постоянство.

Другото, на което ме научи баща ми, е че битието определя съзнанието. Осъзнах, че трябва да се поставям в обувките на хората и не трябва да очаквам, че те ще разсъждават като мен. Още се уча на този урок. Трябва да разбираш хората, за да ти стане и по-леко на теб. Не всеки ще е упорит колкото теб, ще прави нещата като теб. С баща ми си приличаме в много отношения и смятам, че колкото уроци ми е дал той в последните години, сега и аз успявам да му дам.

Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?

Хиляди неща предлагам, някои дават резултати, други не. В началото трудно разделях бащата от шефа. С времето така си разпределихме задачите, че да сме партньори и тепърва развиваме тези отношения. Когато придобих  увереност, че работя в правилната насока за развитие на фирмата, започнахме да спорим много. Но така виждахме различните гледни точки и взимахме най-правилните решения. В този смисъл промених много неща в управлението на фирмата. Аз слязох на по-ниско ниво, за да видя проблемите в производството и впоследствие направих огромни промени, за да разреша ситуации към по-добро.

Защо младите хора избягват да работят в сектора и защо им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?

Ние не представяме бизнеса си така, както трябва да бъде представен, за да бъде апетитен пред младите. Нямаме и подходящо образование, като изключим Лесотехническия университет, и така браншът остава неразпознаваем. Освен това заплатите ни не могат да бъдат толкова високи, колкото ни се иска, защото продажните ни цени не могат да бъдат толкова високи. Сега има много атрактивни професии в ИТ сектора, които изкушават младежите. Другите пък предпочитат да заминат в чужбина. Затова трябва да представяме нещата по нов начин. Нужна ни е кампании за популяризиране на професиите в сектора. Никой не знае колко важна, интересна и добре заплатена е например работата на заварчика. Вече има опасност да се загубят много професии в сектора и трябва да направим нещо, за да променим ситуацията.