Симона Славова е второ поколение в бизнеса, днес заема позицията „Мениджър отдел продажби и маркетинг“ и не само. Първите си стъпки в мебелната фабрика започва още от малка, когато решава, че това е нейното поприще.
Как започна вашият път в професията и в бизнеса?
От малка се разхождах и прекарвах дълго време във фабриката. Често бях в производствения цех, защото ми беше интересно. Може би затова чувствам фабриката като втори дом.
Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?
Повечето хора си мислят, че при нас няма автоматизация. Смятат, че производството все още е в гаражи, а работата е мръсна, тежка и че липсват модерни машини. Другият проблем е, че повече хора бягат от производството. Искат да се занимават с компютри и високи технологии. При мен наприме изборът да продължа в мебелната фабрика дойде естествено, защото бях там още от малка.
Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?
В 11 клас бях изправена пред дилемата да продължа да се занимавам с актьорско майсторство, защото имах заложби. Вторият вариант беше да поема път в мебелния бранш. Избрах второто, защото видях повече перспектива, а и ми беше повече на сърце. Моите родители обаче не се намесиха, напротив, казаха ми, че ще ме подкрепят във всичко, което избера. Не са се и опитвали да ми влияят. Не съжалявам за избора си.
Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?
Баба ми работеше в склада на фабриката, а аз се въртях още от 4-годишна около нея. Тя ми показваше и ме учеше на много неща, дори ми даваше малки задачи като броене на обков например.
След като пораснах малко, беше задължително да работя всяко лято, трудовата дисциплина в нашето семейство винаги е била на преден план. Всяко лято се трудех в различен отдел, като целта беше да се запозная с различните звена. И така днес работя реално в почти всички отдели, но вече едновременно.
Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?
Фактът, че съм жена се приема трудно. Хората в производството някак не те вземат на сериозно. Трябва време да се докажеш, че си мъжко момиче. Освен това не е лесно и да си втора генерация в успешен бизнес като нашия. Родителите преди теб са създали нещо наистина работещо и от теб се очаква да наградиш, да постигнеш повече. Не можеш да правиш много грешки, защото ще разочароваш хората около теб. Поне аз така възприемам нещата и се старая да оправдая доверието на всички и да вървя напред.
Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате?
Всеки ден уча нещо ново от тях. Основното е, че ме възпитаха на труд, дисциплина и аналитично мислене. Да бъда амбициозна и да не се предавам лесно пред трудностите, защото иначе не можеш да оцелееш в бизнеса. Винаги са ме учили да не забравям откъде съм тръгнала, независимо от това докъде ще стигна.
Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?
Разбира се, съществуват доста неща, които искам да променя. С родителите ми обсъждаме много въпроси и те приемат и изслушват моето мнение. Винаги се събираме и си говорим с баща ми и чичо ми (неговият брат), които са съдружници. Наясно съм, че аз ще продължа тяхния бизнес и се чувствам отговорна да участвам в процесите отсега.
Защо младите хора избягват да работят в сектора и защо им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?
Трябва да се подобри работната обстановката. Все пак говорим за производства, няма как да е стерилно и като в офис, но е хубаво общо като бранш да мислим върху това как да осъвременим и облагородим средата. Трябва да организираме повече дейности и тиймбилдинги с екипите. Да ги мотивираме и сплотяваме като колективи. Освен това да се мисли върху допълнителните социални придобивки за служителите. Важно е да покажем, че това е бизнес, който е дигитализиран и вече отдавна не се работи в гаражи, а в модерни помещения с високотехнологични машини.