Цветослава Ангелова-Нулис, директор продажби, е второ поколение в семейния бизнес. Средното си образование завършва в американско училище в Солун Гърция, където изучава основите на бизнес управлението. Завършва бакалавърска степен по международен бизнес и магистратура по предприемачество в UWE University Bristol UK.

Как започна вашият път в професията и в бизнеса?

Пътят ми в бизнеса започна с летни стажове още от тийнейджърските ми години. Първоначално започнах да помагам в офиса, за да придобия общи познания, а в последствие преминах и в част от производството, за да видя пътя, по който една ЛПДЧ плоскост се превръща в готов продукт.

След време, когато се прибирах в България, стажовете ми станаха по-интересни, тъй като трябваше да премина през много звена, за да напиша дисертацията си. Темата ми беше ‘‘Културни различия и влиянието им върху предпочитанията на клиентите в Холандия в мебелната индустрия‘‘. Темата я избрах, понеже тогава фирмата навлизаше на този пазар.

Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?

Сигурна съм, че обществото ни е длъжно да насочи младите хора по пътя на създаването и на креативността. В този ред на мисли всички ние трябва да популяризираме нашия бранш като привлекателен. Едва тогава младите ще придобият реална представа, а не изградена върху предразсъдъците, които се ширят в обществото. За моя избор например повлия това, че създаването и разрастването на фирмата стана пред очите, и това се оказа решаващо.  За мен мебелната индустрия е необятна тема. Няма дом без мебели в най-различните им разновидности. И както повечето знаем –  жената е тази, която обзавежда дома, тя подбира цветове, дизайн, подреждане.

Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?

Влиянието им беше индиректно, никога не са ме заставяли да работя във фирмата. Както аз, така и сестра ми имахме личен избор. Аз избрах мебелното производство, а тя предпочете да бъде лекар. През 2017 г. бяхме изправени пред възможност за разрастване на производствените ни мощности, като закупихме по-голяма производствена база, която бе почти три пъти по-голяма от първата. Скоро след това с баща ми проведох решаващ разговор за развитието на фирмата. В този момент аз заявих позицията си да стана постоянна част от управлението на компанията.

Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?

Най-ранните ми спомени в семейния бизнес са, когато бях на 8 години. Помня как баща ми превърна гаража ни в цех за производство на матраци. Всичко беше толкова интересно, с нетърпение чаках да се прибера от училище, за да науча нещо ново от баба ми, която по това  време работеше на една шевна машина. Седях и гледах с интерес, а тя ми обясняваше за процеса на шиене. С нея уших и първата си възглавница, която и до сега е вкъщи. Донякъде още от малка професионалният ми път се оказа предопределен. През годините с огромно желание наблюдавах прогреса на компанията, докато вървеше по пътя към успеха. Постепенно все повече разбирах, че искам да съм част от нея.

Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?

От една страна е лесно, когато стъпваш върху изграден бизнес, от друга – е трудно да го надградиш. Винаги съм се възхищавала на семейни бизнеси по на 80, 100 години, които съм наблюдавала да работят и да се развиват в западните общества. Ако сега на мен ми е трудно, представете си какво е било за баща ми в началото. Вярвам, че ще направим така, че нашите деца да имат един по-развит и канализиран процес на работа. Също, и че просперитета и утвърждаването на такъв тип семейни бизнеси допринасят за устойчивостта на икономиката в страната ни. С добро планиране на времето и задачите успявам да реализирам поставените цели. Въпреки трудностите, през които ежедневно преминавам с хората от екипа ми, смятам, че качеството на нашите продукти е в основата на успешната им пазарна реализация, както на национално, така и на международно ниво.

Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате? 

От ранна детска възраст виждах борбата, която родителите ми водеха, за да прогресират, и това ме накара да бъда амбициозна и упорита. Научих се да превръщам мечтите си в реално постижими цели. Научих се да съм самостоятелна, да не се отказвам пред трудностите, които са много. Напуснах страната, когато бях на 14 години, за да уча в Гърция, без да зная езика, но пък и решена да успея. Имах пълната подкрепа на родителите си, които бяха до мен през цялото време. Сигурна съм, че за да премина през това в голяма степен допринесе безкористната помощ на майка ми и баща ми. Това са уроци, на които са ме научили, без да ми ги натрапват и назидават.

Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?

За времето, в което работих в ИКЕА в Бристол освен всичко останало, което научих там, огромно впечатление ми направи отношението към служителите. В ежедневието си се стремя да прилагам дипломатичния подход при управлението на компанията. В тази връзка и със случващото се на пазара на труда в България си дадох сметка, че нашият първи фокус трябва да са нашите служители. Затова промените, които въвеждам, са свързани най-вече с тях. В днешно време светът се променя толкова бързо, хората също с променят с всяка изминала година и ако ние не се адаптираме към тях и не се стараем да подобрим както условията на труд, така и емоционалното им преживяване, загубите ни ще са неизмерими. В екипа си уважавам мнението на всеки един при вземането на важни решения. Доверието е важен аспект от ежедневната ни съвместна работа.

Защо младите хора избягват да работят в сектора и защо им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?

За да бъде мотивиран един човек, е нужно най-напред да бъде информиран за ползите от своя избор. За днешните млади много неща са непривлекателни и ние трябва да положим екстра усилия, за да им покажем ползите от работата с нас. Промяната трябва да я задвижим ние. Нашата компания има сключен договор за дуално обучение с местна гимназия и сме може би единствените в града, които им подаваме ръка, като осигуряваме материали, каним ги на посещения при нас, участваме на техни мероприятия. Друга наша инициатива е предоставяне на работа и социализация на пълнолетни младежи, излизащи от домовете за деца, лишени от родителски грижа. Мога да кажа, че това е нещо, с което се гордеем. Лесно е да вземеш един изграден служител, но не е толкова лесно да подадеш ръка на изпаднал в нужда човек, да го обучиш, да го интегрираш така, че да сте си от полза.

В заключение мога да кажа, че в днешния дигитален (динамичен) свят е необходимо непрекъснато да се усъвършенстваме, за да успяваме да живеем в бъдещето.