Трайното застаряване на голяма част от българските гори, натрупването на суха дървесина, недостатъчно добре развитата инфраструктура и липсата на планирани сечи са част от причините за бушуващите в страната огнени стихии. България в последния месец бе обхваната от пожари – нещо, което вече беше прогнозирано, и ако бяха взети мерки навреме, ситуацията би могла да бъде управлявана доста по-добре.

Какви са причините за пожарите и последствията след тях

Щетите от горските пожари са огромни и не са оценявани в детайли. След преките разходи за пожарогасене следват загубите на качествена дървесина, която, ако се преработи, дава до 10-20 пъти добавена стойност. Огнените стихии връщат състоянието на гората 60-100 години назад. Пожарите унищожават повърхностния хумусен слой, отделя се голямо количество въглероден диоксид, загиват диви животни, унищожават се екосистеми, наблюдават се загуби и при биоразнообразието. А то е от огромно значение – можем да го опишем като въже, всяка нишка е от огромно значение. Опожарената гора не може да изпълнява своите екологични функции – тръгват ерозия, свлачища и др.

Какви са причините за зачестилите у нас пожари обяснява инж. Петър Дишков, експерт към БКДМП.

• Натрупване на голямо количество суха дървесна маса в гората – българската гора е трайно застаряла, особено недълговечните издънкови и изкуствено създадени иглолистни гори, които представляват 70-75% от горите ни. Планира се недостатъчно годишно ползване, а се изпълнява още по-малко. Средно за Европа се добива около 75-80% от прираста, при нас за последната година е добито 42%. В следващите години в ниската растителна зона може да се очаква масово съхнене и колапс на горите. Единственото решение е тяхното подмладяване.
• Недостатъчна инфраструктура – реално голяма част от нашите гори са недостъпни – пътната мрежа в горите е около 6-7 лин. м/ха, докато в Австрия е 45-50 лин. м/ха.
• Не се изпълняват планираните мероприятия – противопожарни просеки, минерализовани ивици, резервоари за вода, противопожарни кули и др.
• Погрешни решения за ограничаване на ползването в минали периоди – напр. ограничаване на сечта до пътища, населени места, земеделски територии, ограничения на ползването извън нормативната уредба.
  Вследствие на дъждовната пролет тази година наблюдавахме избуяване на растителността, тя не беше почистена, и след продължителните високи температури се създаде идеална обстановка за възникване на пожари.
• Липса за активна информационна кампания от страна на властите, която да е насочена към земеделските стопани и широката общественост с фокус върху потенциалната опасност от пожари.
• Липса на активност от страна на местното население в борбата с пожарите.
• Ключови за овладяване на пожарите са първите няколко часа – трябва наблюдение и възможност за бърза реакция.
• Липса на ефективни наказания срещу извършителите на умишлени палежи.
• Не се използват всички възможности за пожарогасене – напр. на форвардерите (машините, с които се извозва дървесината от гората), в които могат да се монтират цистерни и да се включат ефикасно поради добрата им проходимост. Да се използват оръдията за сняг, а също и специализираните горски трактори и булдозери за създаване на просеки.

Спекулации срещу факти

Зачестилите пожари дадоха поле за изява на различни хора и организации, които търсят обществено внимание – народен представител обвини боровите гори, че изсушават и окисляват, като пренебрегна фактите, че горите имат водноохранна, водорегулираща и почвозадържаща (противоерозионна) функция и благодарение на тях са овладени пороите и вместо голи площи имаме гори. Събират се всякакви дарения – за доброволци, което е всъщност маркетингов трик, а не реални действия за подкрепа – например ако средствата инвестирани в реклами, включително и телевизионна, бяха дадени за борба с пожарите, щяха да са по-полезни. Спекулира се с липсата на авиационно звено за борба с пожарите, особено в недостъпни местности, но се пренебрегва колко скъпо е това – не само ако се закупи, а и за поддръжка извън сезона, плюс обучението на екипажи. Като член на ЕС България може сравнително лесно да се възползва от механизмите за взаимопомощ. Дори страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя авиационна техника, я споделят в подобни инициативи и така покриват част от разходите си. От друга страна радетелите за подобен тип техника пропускат факта, че гасенето на пожари се осъществява наземно, а по въздух само се подпомага.

Какви са реално фактите – над 50 % от страната е демографска пустиня, голяма част от горите ни са недостъпни – т.е. при възникване на пожар не може да се разчита на работоспособно местно население, което е ключово за подпомагане на пожарникарите и горските служители. Освен това няма възможност за използване на специализирана техника.

Пълният текст може да прочетете в BGLOBAL.