Горите у нас заемат близо 40% от територията на страната. Това припомнят от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) по случай Седмицата на гората. През тази година се честват и 100 години от началото на висшето лесовъдско образование у нас.

Сериозно обезлесяване
След Освобождението на България горите заемат под 30% и са в лошо състояние. За сравнение, днес те са близо 40% от територията на страната. Масовото обезлесяване на България започва по времена османското робство заради стопанската дейност на хората – употреба на пасища и сечи, а също така и многобройните битки между Русия и Турция от XIV до XIX век.

Точно в периода на Освобождението бележитият български лесовъд Константин Байкушев описва нашите гори като напълно развалени и опустошени, около населените места те са напълно изсечени, а планините – в лошо здравословно състояние.

По същото време Витоша е била напълно обезлесена. Малцина знаят, че южните склонове на Стара планина, например, са били оголени. Шипка и селищата около Казанлък страдат от природни бедствия.

Вследствие на човешката дейност почвата ерозира и води до сериозни наводнения. През 19 в. всяка година от порои загиват стотици хора и животни.

Масови залесявания
През 1905 г. стартира първото масово залесяване, организирано от френския лесовъд Феликс Вожели – по покана на българското правителство, той започва дейност по овладяване на пороите в района на град Казанлък.

Той прави и обща оценка на българските гори през 1911 г. – 90% от залесените площи са покрити с нискостъблени и подрязани дървета. За сведение, към 2020 г. нискостъблените гори заемат едва 12%.

През XX век лесовъдите се включват активно и дават старт на мащабни залесявания, изграждайки нещо като Зелен вал на българските гори. Начинанието им не е никак лесно – отначало хората не приемат еднозначно залесяванията.

Можете да прочетете повече по темата тук.