Един кубичен метър конструктивна дървесина съхранява около 0.9 тона CO₂, а производството на еквивалентно количество бетон и стомана може да генерира от 3 до 5 пъти повече въглеродни емисии

Когато говорим за борбата с климатичните промени, вниманието обикновено се насочва към енергетиката и транспорта. Малко по-встрани остава един биологичен процес, който се случва във всяка гора : фотосинтезата. Докато расте, дървото поема въглероден диоксид (CO₂) от въздуха, разгражда го с помощта на слънчева светлина и вода, отделя обратно кислород и задържа въглерода в собствената си дървесна маса. Този въглерод остава „заключен“ в дървесината дори след като дървото е отсечено и превърнато в греда, под, мебел или фасада – с други думи, всяка дървена конструкция е буквален склад за въглерод.

Колко въглерод съхранява дървесината – цифрите
Въглеродът в дървото е твърд, затворен вътре в дървесните клетки. Дървото го е извлякло буквално от въздуха – чрез фотосинтеза е поглъщало CO₂, разграждало го е, задържало е въглерода в себе си и изпускало кислорода обратно навън. Описан накратко, процесът изглежда така: CO₂ (от въздуха) + вода + слънчева светлина → дървесина (въглерод) + кислород. Което на практика означава, че растящото дърво отнема CO₂ от атмосферата и съхранява част от въглерода. Изследвания в областта на строителството с масивна дървесина показват, че само един кубичен метър конструктивен дървен материал съхранява приблизително 0.9 тона CO₂*. За сравнение – производството на еквивалентно количество бетон и стомана за същата носеща функция може да генерира от 3 до 5 пъти повече въглеродни емисии.

„На практика това означава, че всяка дървена къща, покривна конструкция, таван или мебелен комплект не просто „не замърсява“ – тя активно задържа въглерод, който иначе би останал в атмосферата като парников газ. Колкото повече дървесина влиза в дълготрайна употреба в сгради и обзавеждане, толкова повече въглерод остава изваден от климатичния кръговрат за десетилетия напред“, обяснява експертът Христо Янушев от „Палисандър“.

Дърво срещу бетон, стомана и пластмаса
Сравнението между материалите е показателно за строителния сектор. Производството на цимент и стомана е сред най-енергоемките и въглеродно интензивни промишлени процеси в света – двата материала заедно отговарят за значителен дял от индустриалните емисии на CO₂ в световен мащаб. Дървесината е точно в обратна посока: докато расте суровината, гората поглъща въглерод; при преработката ѝ се изразходва сравнително малко енергия; а крайният продукт продължава да „държи“ въглерода в себе си през целия си експлоатационен живот.

Пластмасата е третият материал, с който дървесината все по-често се сравнява – особено в обзавеждането и опаковането. Според последни анализи пластмасовата индустрия отговаря за около 4.5% от глобалните емисии на парникови газове, а производството ѝ вече се доближава по мащаб до емисиите на въглищните електроцентрали. За разлика от дървесината, пластмасата не съхранява въглерод – тя го отделя през целия си жизнен цикъл, от добива на суровината, през производството, до изгарянето или разграждането й.

При равни други условия масивната дървесина днес предлага носимоспособност, сравнима с тази на стоманобетона, но при значително по-ниско тегло и по-бърз монтаж – фактори, които допълнително намаляват енергията и емисиите, свързани с транспорта и строителния процес.

Пълният текст на материала в Darik Business Review.