Българската мебелна промишленост е сектор с богата история и съществено значение за икономиката на страната, който днес успешно съчетава занаятчийските традиции с иновациите и модерните технологии. С ясно изразена експортна ориентация и продукция за над 600 млн. евро годишно, той е важна част от индустриалната верига с добавена стойност и допринася за разпознаваемостта на българските изделия на международните пазари.

От Възраждането до индустриализацията: история на българското мебелно производство
Историята на мебелното производство в България е тясно свързана с културното и икономическото развитие на страната. Традициите в дърворезбата и изработката на църковни мебели се утвърждават още през Средновековието, а по време на Възраждането интериорът на българската къща започва да отразява западноевропейски стилови влияния.

Началото на модерното мебелно производство е поставено след Освобождението, стимулирано от икономическия подем и разрастващото се строителство. През 1890 г. в Русе е открита първата българска мебелна фабрика от Соломон Алкалян, а през 1896 г. в София започва работа фабрика, известна като „придворна“, тъй като обслужва основно двореца.

Решаващо значение за развитието на сектора има и подготовката на кадри. През 1883 г. е създадена първата държавна учебна занаятчийница в Княжево, а през 1895 г. в Русе се открива държавно практическо столарско училище под ръководството на чешкия майстор Йосиф Вондрак. По негов пример възникват училища в Тетевен, Батак, София и Пловдив, а Русе, Пловдив и Трявна се оформят като основни центрове на столарството.

Периодът на социализма: уедряване и масово производство
След Втората световна война мебелното производство е съсредоточено в малки предприятия. Национализацията през 1947 г. поставя началото на административно уедряване и същинска индустриализация. Изграждат се нови заводи, а секторът започва да следва стратегически цели за задоволяване на вътрешния пазар и за износ.

През 1965 г. е създадено Държавното стопанско обединение (ДСО) „Мебел“, което обединява 27 предприятия и Институт по мебели и обзавеждане. През 80-те години в тях работят близо 18 хил. души, а продукцията достига 385 млн. лв. Към края на десетилетието делът на продукцията за външните пазари достига почти половината от общото производство. Паралелно функционират и други структури като ДСО „Стара планина“ и широка мрежа от кооперативни предприятия.

Пълният текст на Darik Business Review тук.