И потреблението, и вносът на мебели у нас са на рекордни нива през 2024 г.

Според проф. Живков, повишението се дължи на по-високия стандарт на живот у нас, който позволява на българите да инвестират в обновяване на домовете си. Заслуга за ръста имат и юридическите лица – офис сгради, хотели и търговски обекти, които също правят интериорни промени. Причина за ръста на пазара е и голямата активност на имотния сектор, засилила се преди влизането на страната ни в еврозоната.

Вносът на рекордни нива, износът намалява

Вносът на мебели у нас също е на рекордни нива – той възлиза на 471 млн. долара през 2024 г. За десет години показателят е нараснал 3.5 пъти – през 2015 г. е бил 144 млн. долара. 30% от мебелите у нас идват от Китай, 16 на сто са с произход Турция. 12% пък са внесени от Полша.

Според проф. Живков, нарасналият внос е резултат от повишеното потребление, което не може да бъде задоволено от българската мебелна промишленост.

Износът на български мебели в чужбина обаче намалява, сочат още данните на БКДМП. За миналата година той възлиза на 501 млн. долара, което представлява спад с 67 млн. долара, в сравнение с пиковата 2021 г. (568 млн. долара). България изнася най-много мебели за:

• Румъния (19%)
• Гърция (11.5%)
• Полша (10.5%)
• Франция (6.5%)
• Германия (6%)

Спад в производството на мебели у нас

Производството на мебели у нас бележи спад през миналата година, като възлиза на 535 млн. долара. Рекордна за бранша е била пандемичната 2021 г., когато са произведени мебели на стойност 597 млн. долара. От тогава индустрията отбелязва понижения, сочат още данните на БКДМП.

През миналата година у нас са произведени най-много мебели от масивна дървесина (27.6%), следвани от мебелите за съдене с рамки от дървесина (13%), други мебели от дървесина (10.6%), матраци (8.6%) и кухненски мебели (7.7%).

Текстът четете в Darik Business Review.

Снимка: Лилия Йотова